Skip to content Skip to sidebar Skip to footer

СТАНОВИЩЕ Относно: промените в Законодателната власт!

Оценката на „Партия на ЗЕЛЕНИТЕ” за работата на българското Народно събрание в последните години съвпада с непрекъснато намаляващия му рейтиг, мерен от социологията. За нас, Великото Народно Събрание (1990–1991г.) е последното качествено народно представителство. От тогава, повлияно от наложения ни неолиберален модел на икономиката и на управлението на държавата, на социалната и на политическата системи, Функцията на Народното събрание е сведена до улесняване и осигуряване на законност на разграбването и разрушаването на българската икономика, на унищожаването на българската нация и държава.
Основна причина за това е законодателната дейност на Народното Събрание. Законите, от древността и до днес, са създавани и се създават, за да управляват обществените отношения като очертават и регламентират макрорамката, в която тези отношения трябва да се осъществяват, така че да отговарят на ценностите и целите, които си поставя съответното общество (Националната доктрина). Затова, продължителността на тяхното действие би трябвало да бъде от порядъка на поне 10 – 15 години, без да се променят съществено. Изпълнението на Закона и регулацията на отношенията се осъществява с помощта на подзаконови нормативни актове – Правилници, Наредби, Инструкции и др., които са задължение и отговорност на Изпълнителната власт.
Така ясно се разграничава отговорността на двете власти като законодателната се контролира с изборите, а изпълнителната чрез Народното събрание и съдебната власт. Настъпващите промени в развитието на съответните обществени отношения в рамките на периода на действие на Зкона се отразяват с помоща на допълнения и изменения. Нов Закон се приема, само когато старият става неадекватен спрямо обективната действителност.
Народното представителство – Народно събрание, Парламент, Сенат, Рада, Дума…, е призвано със Законите, които приема да регулира трайно обществените отношения като периодичието се събира и ги приема или променя във връзка с настъпили качествени изменения в тях. Сега в момента, Народното събрание „де факто” се е превърнало в поредната държавна администрация от 240 пропорционално „избрани” чиновници, които не знаят какво точно правят. Възприели се като най-висши чиновници, народните представители, за да оправдаят заплатите си, бълват нескопосани закони – еднодневки, разписани до равнището на един Правилник, Наредба, Инструкция или някакъв друг подзаконов нормативен акт, с безкрайни препратки в преходните и заключителни разпоредби.
Този начин на „законотворчество” утвърждава правно и оправдава, чрез закона колективната безотговорност на Изпълнителната власт. То практически освобождава Изпълнителната власт от отговорност за своите действия в съответните сфери, регулирани от закона като накрая, тя се оправдава с това, че така е записано в Закона. Същевременно този начин на „законотворчество” отваря широка врата за използването на законите, за прокарването на лобистки и освобождаващи от отговорност текстове. Тук примерите могат да бъдат безкрайно много – „законността” на продажбата на Софийските Хали за 10 000 (десет хиляди) долара; на БГА „Балкан” за няколко стотици хиляди долара, колкото струваше един от над 150-те самолета на авиокомпанията или сградите на представителството на БГА „Балкан” в Берлин и т.н. и т.н.
Този подход към законодателната власт позволява също, чрез манипулации в преходни и заключителни разпоредби да се прокарват решения на въпроси, които би трябвало да се обсъждат от цялото общество, защото са от огромно значение за цялата държава. Например, последната поправка в Закона за Българската народна банка (БНБ), който позволява на нейния управител/директор да вземе решение, с което да въведе „плаващ курс” на българския лев и практически да отмени „валутния борд”, приет с решение на Народното Събрание. (Като не забравяме, че националната валута е един от елементите на държавния суверенитет!!!)
„Партия на ЗЕЛЕНИТЕ” на основание гореизложеното предлага с Правилника за дейността на бъдещето 46-то Народно Събрание да се промени тази порочна практика като:
• Народното Събрание да работи сесийно като се събира на сесия веднъж месечно, в първата или последна седмица на месеца, да обсъжда в комисиите, разглежда в зала и приема внесени проекти за Закони, допълнения и изменения към тях, както и Решения на Народното събрание;
 Народните представители, през останалото време да са задължени да бъдат в непрекъснати, непосредствени контакти със своите избиратели от съответния МИР. Целта на контактите, от една страна е, те да наблюдават и изучават реалното състояние на обществените отношения – икономически, политически, социални, духовни и културни, а от друга да информират и обсъждат със своите избиратели предлаганите закони и решения, за получаване предварително мнението на суверена. Тези контакти, наред с обективна информация за резултатите от дейността на Изпълнителната и Съдебната власт трябва да стоят в основата на оценката на адекватността на действащите закони, като основание за тяхното допълване и изменяне или приемане на нови такива;
 Народните представители не са служители или работници в смисъла на Кодекса на труда и Закона за държавните служители. Те не се намират в никакви трудово-правни отношения и затова не може да се говори за „заплати”, „работно време” и други административни зависимости. Единствения „договор” е общественият, който народният представител е сключил със своите избиратели. Затова предлагаме на народните представители да се полагат само пътни и командировъчни за времето на сесийните месечни заседания, пари за консултации с експерти, както и да им бъдат осигурени, издържани от областните управи, приемни помещения в съответния МИР, от който са избрани.
 Народното Събрание, подобно на списъка на стратегическите обекти, които не подлежат на приватизационни процедури, да приеме със Закон или Решение „Списък на кръга от решения, които не могат да се вземат, без те да бъдат гласувани с обикновено или квалифицирано мнозинство от списъчния състав на Народното Събрание или без Национален Референдум”;
 Създаване на относително независим орган от специалисти към Народното Събрание със съответни права за възпираща „антикорупционна експертиза” на предлаганите проектозакони и на приетите и действащи закони от предишни Народни събрания като мярка за превенция на корупцията.
 Народното събрание „да върне” ЗАКОНА към неговите цел, форма и съдържание определени от историческия опит и правната наука.
Все в тази връзка, в общественото пространство битуват предложения, да бъде намален броят на депутатите в парламента от 240 на 120 например, като в това се виждат причината за некачественото законодателство. Позицията на „Партия на ЗЕЛЕНИТЕ” е, че това не трябва да става, основно по две причини.
Първата причина е патриотична, националистическа, ако щете. Няма държава, която уважава своята история, да е променила броя на депутатите в своя Парламент, откакто той е създаден като например, Английският парламент.
Втората, по-важна причина е, защото народното представителство и народният представител са елемент на представителната демокрация. Колкото по-малко избиратели се представляват от един депутат, толкова по-широка и по-пряка е демокрацията, особено при мажоритарна изборна система. Намаляването на броя на депутатите може да доведе, в края на краищата, до идеята те да бъдат сведени до няколко десетки души и да управлява триумвират. А от историята е доказано, че от триумвирата до диктатурата има само една стъпка.
„Партия на ЗЕЛЕНИТЕ” счита, че народните представители трябва да си останат 240, както са ни го завещали първоучредителите – нашите възрожденци. Качеството на работата на Народното Събрание не зависи от броя на депутатите, а от това, дали те имат необходимите: родолюбие, професионални и морални качества, за да решават съдбините на своите сънародници, нация и Държава.

София, 15.06.2021 г. Партия на ЗЕЛЕНИТЕ

Остави коментар