В сферата на държавността – Целта на промяната е изграждане на „социална, демократична, правова държава – Република България”, каквато тя е определена в преамбюла Конституцията. Тя може да бъде постигната при наличието на реализирани два основни фактора/условия?/:
А). Нация обединена около осъзната и възприета от народа Национална доктрина/идея за ролята и мястото на суверенна, демократична и просперираща България в съвременния свят и съответните на нея национални интереси;
Б). Връщане на държавата в управлението/регулирането на обществените отношения, в икономиката и нейното управление като собственик, регулатор и оператор на производствени предприятия, банки и други кредитно финансови институции. Действащият, наложен ни отвън неолиберален модел изключва каквато и да е регулаторна роля на националните държави, освен принудата за защита на интересите на глобалния неолиберален капитал и неговия основен инструмент – свободния/либерализирания/ пазар.
В управлението на държавата – Поставяне управлението на държавата, на основата на съвременната наука за управление на големи организационни системи. Гарантирана кадрова устойчивост на публичната администрация (държавна и общинска), обективни подбор и условия за растеж. Висок професионализъм и компетентност на нейните служители и ръководни кадри. Пълна реабилитация и действеност на фунциите на управление – планиране и контрол в държавното управление. Не се ли реши въпросът за качеството на държавното управление, не може да се реши никой проблем или криза в държавата и обществото!
Мерки: Нов Закон за публичната администрация – държавна и общинска, или сериозна преработка на действащото законодателство. До решаването на проблема с публичната администрация, включително и електронизацията да има Министерство на публичната администрация в състава на МС.
В сферата на контролната функция на държавата. Надеждно затваряне кранчетата за източване на държавния бюджет. ( в: обществените поръчки; укриване на данъци и източване на ДДС; митниците, източване на здравната каса; и т.н.).
За превенция и борба с корупцията – Нов Закон, Нов държавен орган и Антикорупционна експертиза на законите и подзаконовите актове.
В законодателната власт – коренна промяна в законодателната дейност и функционирането на НС, изразяваща се в това:
- Народното събрание „да върне” ЗАКОНА към научно определените от древността до днес негови цел, форма и съдържание, а именно: да регулира обществените отношения като периодично ги променя или подменя във връзка с настъпили качествени изменения в обществените отношения;(*пояснение: „Законът е съвкупност от правила и норми, който регулира основни обществени отношения като в него се определят правата и задълженията на участниците в тези обществени отношения. Законът съдържа общи правила за поведение, регулиращи по траен начин(поне десетина години) тези отношения, набор от задължителни норми, скрепени със санкции.”)
- Народното Събрание да работи сесийно като се събира на сесия веднъж месечно, в първата или последна седмица на месеца, да обсъжда в комисиите, разглежда в зала и приема внесени проекти за Закони, допълнения и изменения към тях, както и Решения на Народното събрание;
- Народните представители, през останалото време да са задължени да бъдат при своите избиратели в съответния МИР, за да консултират с тях подготвяните закони, измениния и допълнения към тях, така че те да бъдат адекватни на действителността;
- Те да получават само командировъчни – пътни и дневни и заседателни по време на сесия.
- Народните представители не са служители или работници в смисъла на Кодекса на труда и Закона за държавните служители и затова не може да се говори за „заплати”, „работно време” и други административни зависимости.
Аргументи: Народното събрание по Конституция се състои от 240 избрани народни представители/законодатели, с основно задължение да приемат Закони, чрез които определят регулаторната макро рамка на обществените отношения в съответната държава.
Вместо това, Народното Събрание „де факто” се е превърнало в поредната държавна администрация от 240 пропорционално „избрани” служители. Възприели се като най-висши чиновници, те, за да оправдаят заплатите си, бълват нескопосани закони – еднодневки, разписани до равнището на един Правилник, Наредба, Инструкция или някакъв друг подзаконов нормативен акт, с безкрайни препратки в преходните и заключителни разпоредби. Този начин на „законотворчество” утвърждава правно и оправдава чрез закона, колективната безотговорност на Изпълнителната власт.
В сферата на изпълнителната власт – връщане към нормалността, изпълнителната власт да изпълнява функциите си по организиране на изпълнението на Законите, съдържащи програмите за ускорено, устойчиво развитие на икономиката и обществените отношения в съответствие с Националната Доктрина за суверенна/независима, демократична и благоденстваща българска нация и държава, както и да носи реална отговорност за това. Прецизно разграничаване на функциите, правомощията и взаимоотношенията на политическите кабинети и на институциите на публичната администрация. гарантиране тяхното стриктно спазване.
В съдебната власт – определянето на параметрите на промяната /реформата/ в съдебната система трябва да стане върху основата на нейното целево предназначение – „Да реализира ефективно (бързо, прозрачно и справедливо) принудителната функция на държавта за спазване на ЗАКОНА, равенството пред него и неотвратимостта/ неизбежността на наказанието за неговите нарушители. Ефективността на съдебната система зависи от два основни фактора.
Първо, от качеството на законодателната власт и на приеманите от нея закони, защото съдът се произнася/съди според написаното в закона. И второ, от адекватно организационно структуриране, управление и функциониране на съдебната система. Според нас, второто трябва да бъде дело на участващите в нея магистрати – съдии, прокурори, следователи, научни, университетски и съдебни административни звена. То нормативно трябва да бъде утвърдено/уредено от Народното събрание със Закон, предложен от самите тях(съдебвота систима).. Контролът над съдебната система при парламентарна рупублика се осъществява от Народното събрание. Подмяната на който и да е най-висш магистрат/прокурор/ да става с квалифицирано мнозинство от Народното Събрание като най-висш орган на държавното управление.
В сферата на националната сигурност – Изграждане на система за Национална сигурност, в съответствие с Националните Доктрина и съответните на нея национални интереси. Тя трябва да представлява комплекс от органи, мерки и механизми, гарантиращи националния суверенитет; икономическата, външно и вътрешно политическата сигурност; достатъчност на въоръжените сили; опазване на социалния мир, обществения ред и сигурността на гражданите срещу посегателства върху личността и собствеността им; толерантни етнически и религиозни отношения в рамките на единната българска нация; екологична сигурност, киберсигурност и др. елементи;
Мерки: Промени в законодателството въобще и това уреждащо дейността на специализираните органи за национална сигурност. Анализ на кадровото им състояние за съответствие с длъжностните задължения, с последващ еднократен ре-подбор на ръководните и изпълнителските кадри. Цел отстраняване на „калинките”.
В сферата на правоохранителна подсистема – Съд, Прокуратура, Следствие, МВР, ДАНС, реално, а не на книга и на думи, деполитизирани и освободени от политически слугинаж и корупция. Управление на органите на правоохранителната система от професионалисти и гарантирано със Закон невмешателство в тяхната дейност при строг обществен и парламентарен контрол.
В икономическата сфера – Отхвърляне на действащия у нас неолиберален икономически модел и замяната му със съвременен стоково-паричен пазарен модел на класическия капитализъм по подобие на тези действащи в Дания, Швеция, Нидерландия и др.; Интензивно развитие на българско високотехнологично, индустриално и селско стопанско производства, на българската научна, проектна и конструкторска дейност. Основни инвеститори – държавата и българският национално отговорен капитал.
Мерки:
• Зелена икономика – природосъобразени индустрия, селско стопанство, енергетика, транспорт, туризъм, урбанистика и инфраструктура, опазващи природата и нейните ресурси;
• Заменяне прокорупционния неолиберален икономически модел със съвременен класически държавно-монополистичен капитализъм като в Дания, Швеция, Нидерландия, и др.;
• Връщане държавата в икономиката и нейното регулиране като собственик, регулатор и оператор на банки, производствени и търговски предприятия;
• Интензивно развитие на българската икономика и производство – високо технологични и устойчиви/природосъобразени/ индустриално и селско стопанско;
• Незабавно строителство на АЕЦ „Белене” и започване процедура за разширяване на АЕЦ „Козлодуй” – изцяло държавна собственост;
• Възраждане селскостопанското производство, главно във фамилни и кооперативни форми с близка цел 100% задоволяване на хранителната верига в България със собствено производство и последващ износ;
• Закон за ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ДЪРЖАВЕН МОНОПОЛ над природните богатства, добивната и преработвателна промишленост, особено на редки и благородни метали, добива на мед, олово, цинк и др, над производството, преноса и разпределението на енергия, съобщенията, жп транспорта и др.
• Публично-частно партньорство в тези сфери, с решаващ дял на държавата или общините, насочено към печалба и за двете страни, а не като форма за ограбване на националните богатства или на фактическо придобиване/приватизиране/ на държавна и общинска собственост. Забрана на концесиите. Разваляне на концесионните договори. НЕ на концесиите! – ДА ! на публично частното партньорство, с над 51% държавно или общинско участие.
• Преференции за едрия български национален капитал за инвестиране в страната. (Няма чужд инвеститор, който да си влага парите, за да печели България, а не той самият);
• Създаване на нормални икономически условия, опростени и не променящи се правила за развитието и съществуването на дребния и среден бизнес;
• Създаваме държавни целеви инвестиционни фондове за иновативни производства и за развитие на селското стопанство;
• Национална програма за бързо съживяване на земеделието, с фокус върху производството на плодове и зеленчуци, на екологично чисти хранителни продукти, технически и други интензивни култури, в лозарството, животновъдството и рибарството. Цел – за 5 години да бъде осигурено 100 % задоволяване на населението с български хранителни продукти, а след 10-тата година на още толкова за износ.
• Създаване на Държавен Инвестиционен фонд за земеделие и Държавно-кооперативна Банка за кредитиране на фамилнни и кооператвни земеделски(фермерски) стопанства с минимални лихви и стимулиращ гратисен период;
• Ограничаване на размера на собствеността над земеделски земи и гори в разумни граници(1 000 – 2 000 дка);/ както е било до 9.09.1944 година/;
• Неотменима забрана за продажбата на българска земя на чужденци, с изключение на земята на жилищни и вилни имоти;
• Минимизираме „изкуственото” посредничество между производителите и потребителите.
• България – зона, свободна от ГМО. Забраняваме производството и предлагането на генно модифицираните храни, посевни и посадъчни материали, фуражи и добавки в животновъдството, птицевъдството и рибарството;
В политическата сфера – Постепенен преход към изграждане на политически модел, базиран на пряката демокрация и децентрализация на власта, осигуряващи действително и ефективно пряко участие на гражданите в управлението на обществото, при вземане на важни политически, административни, социални и икономически решения на национално, регионално и местно равнища и пряк контрол върху органите на власта и публичната администрация.
Мерки:
- нов Закон за референдумите (Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление);
- нов Изборен Кодекс регламентиращ смесена изборна система с преобладаващ мажоритарен характер:
• за народни представители: мажоритарно-пропорционален (120 х 120) или (160 х 80);
• намаляване на прага за влизане в парламента на 2% като възможност за по-широко представителство на интересите на хората;
• общинските и районните съветници да се избират само мажоритарно в едномандатни, териториално обособени избирателни райони;
• да се даде право на граждански сдружения и организации да участват в изборите в едномандатните мажоритарни райони като се регистрират в ЕРИК самостоятелно или в коалиции, да издигат свои кандидати и да провеждат предизборни кампании;
• Процедури за отзоваване на мажоритарно избраните народни представители, общински и районни съветници:
• Процедури за избор, гарантиращи тайната на волята на избирателя, както и срещу манипулиране на изборния процес и резултати, срещу купуването на гласове и корпоративен вот.
• Ако вотът „не подкрепям никого” е по-голям от броя на действителните гласове при пропорционолния и мажортарния избор изборът до се касира. - възстановяване на районните общински съвети в градовете с райони като те станат първостепенни бюджетни разпоредители;
- ново административно – териториално деление, съобразено с избраната мажоритарно-пропорционална изборна систима (120 х 120) или (160 х 80) и принципите на концепцията „Европа на регионите”на ЕС;
- финансирането на политическите партии да става изцяло само и единствено от членски внос и дарени средства на техните членове и симпатизанти в качеството им на физически лица, без ограничение в размер на даряваните средства. Регистър за даренията над определена сума!
Във външнополитическата сфера – Външна политика, изградена върху добре осъзнати и възприети, с максимално възможно най-голямо обществено съгласие, Национална Доктрина и съответстащи на нея национални интереси. Равнопоставеност и взаимна изгода, а не политика на конюнктурна или емоционална привързаност/обвързаност към една или друга световна сила.
В социалната сфера – Изграждане на социална система за преразпределение на обществените блага в съответствие с принципа на социалната справедливост така че, всеки един български гражданин да има достоен стандарт на живот. Реализиране на социални политики, гарантиращи живота, здравето, правото на достойно заплатен труд/прехрана, продължаването на рода и нацията, спокойни и безгрижни старини;
В духовната сфера – Изграждане на Държавно-обществена система за възпитаване и утвърждаване на общочовешките морално-етичните ценности, съхраняване и развитие на националните добродетели, духовност и култура.
В сферата на здравеопазването – Здравеопазване, което е социална функция на държавата, а не е търговска дейност. Здравето не е стока, а право на човека! Държавата трябва да го осигури безплатно за всички свои граждани в система от държавни болници, поликлиники, звена за спешна помощ, профилакториуми и санаториуми, бюджетно финансирани. Частните здравни заведения да се финансират от – самоиздръжка от такси, частни здравно осигурителни фондове и публично-частно партньорство с държавното здравно осигуряване.
В сферата на образованието – Гарантиран от държавата достъп до образование, включително и висше, който да не зависи от джоба на родителите. Равнопоставено развитие на двете основни функции – образователна и възпитателна. Образование за нуждите на развитието на икономика и възхода на България, а не за емигрантски износ. Държавната субсидия само за държавните учебни заведения. Частните изцяло на самоиздръжка.
Извод. Тези необходими параметри за да я има желаната от хората промяна(дори да не са най-точно и вярно формулирани), не фигурират в нито една от програмите на предопределените от статуквото победители. И това е напълно естествено, защото те(параметрите) противоречат на същността на глобалния неолиберализъм. И докато той се представлява в Народното събрание от неолибералното политическо мнозинство (75-80% от народните представители), прокламираните от тях намерения за промяна неминуемо винаги ще завършват с подмяна.
Промяната е възможна само чрез широк, обществен диалог и обединяване на болшинството български граждани/суверена/ около Национална доктрина, която да определи Българския Национален Идеал за статута, ролята и мястото на България в съвременния свят и произтичащите от него национални интереси и адекватна форма на управление. И която да е водеща за което и да било управление.
